„БЛАГОДАРЯ“
“Благодаря ти, че те има!” “Благодаря си, че ме има!” “Благодаря, че сме свързани в този живот, точно по този начин, по който сме!”
Благодарността в човешките взаимоотношения е важен „спояващ“елемент, даващ смисъл и стойност. Ценността в акта на благодаряване е неговата двупосочност. Той създава положителни емоции и усещания, и в двете страни. Човекът, който благодари демонстрира уважение, зачитане и остойностяване, както на другия, така и на себе си. Еднакво важна е способността ни да можем да благодарим и да можем да приемаме благодарност.
За да можем да благодарим се изисква, както уважение към себе си, така и осъзнатост. Има хора, които срещат затруднения, както да изказват благодарност, така и да приемат (чуват) благодарности . Често в тях се борят чувство на страх, срам и усещане за задължение. Ниската самооценка и неувереност в себе си, взимат превес пред възможността да могат да приемат (получават) чистосърдечно. В такива моменти фокусът на човек е върху своите скрити страхове, слабости, срам, вина, вместо върху другия и случващото се между двамата „Тук и Сега“. Защото акта на благодарност е свързан с настоящия момент. Ние изпитваме благодарност СЕГА и го преживяваме в момента.
Страховете ни са ориентирани в бъдещето, а срама или вината са свързани с миналото. Има хора, които се смятат за виновни или слаби, че са допуснали да се „налага“ да благодарят на някого. И когато получават подкрепа или помощ те се срамуват, чувстват се неудобно и тревожността им нараства. Често защото смятат, че не заслужават или са недостойни за каквато и да е помощ или подкрепа. Или пък са слаби или недостатъчно добри. И това ги блокира. Превръщат се в „длъжници“ да върнат помощта задължително в първия удобен момент. Ако не успеят да го направят, напрежението в тях остава във времето и несъзнателно се отразява негативно на взаимоотношенията им. Себепознанието и терапевтичната работа със себе си повишава осъзнатостта и възможността на човек да благодари от сърце, и да приема благодарности чистосърдечно.
Благодарността е преживяване, което минава през сърцето. Това е утвърждаващ и осмислящ акт - мотивиращ и подкрепящ. Даряваме себе си и другия с благост. Благодаренето е положително преживяване на свързване, и споделеност.
Благодаря ви!