Хората, които имат нарцистично разстройство на личността, са фокусирани върху повишаване и стабилизиране на своето разклатено самочувствие. Те винаги бягат от собственото си съмнение. Нарцистичното разстройство на личността включва модел на егоцентрично, арогантно мислене и поведение, липса на съпричастност, и внимание към другите хора, и прекомерна нужда от възхищение.
Въпреки, че нарцисистите често изглеждат уверени, всички те всъщност са доста несигурни. Детството им ги оставя с убеждението, че хората попадат в две основни групи: „Победители“ и „Губещи“.
Победители: За да бъдете „победител“, трябва да бъдете признати от другите хора (и от вас самите) като перфектни, специални, уникални и всемогъщи. Винаги трябва да сте прави и да печелите всеки конкурс, в който участвате.
Губещи: Всеки, който не е „победител“, автоматично е „губещ“. Като „губещ” нямате право на нищо и се разглеждате като безполезен боклук. Вие сте жив, за да обслужвате „победителите“.
Нарцисиста и родното му семейство
Нарцистичните разстройства на личността (основно разделени в 3 вида, което не е предмет на тази статия) са страничен продукт от определени детски семейни среди. Всички деца искат одобрението и вниманието на родителите си. Децата се адаптират към домовете си и често най-продуктивната, и разумна адаптация към някои домашни ситуации е да станат нарцисисти. Трите детски ситуации, предпоставящи изграждането на нарцисист, за които чуваме най-често са:
Един или двамата родители са нарцисисти.
Нарцистичните родители моделират нарцистични ценности. В тези домове монетата на царството е статус и постижение. Децата получават положително внимание само, когато се справят по-добре от връстниците си. Любовта е условна. Вие сте обичани и обсипани с внимание само за вашите успехи. Когато децата изглеждат добре и успяват, родителите чувстват, че постиженията на децата им се отразяват добре на семейството. Децата, които израстват в тези семейства, се чувстват полезни и обичани само, когато „печелят“ и доказват на света, че са изключителни.
Обезценяващ нарцистичен родител.
Децата в тези семейства непрекъснато се обезценяват от своя токсичен нарцистичен родител. Те са публично унижавани за всякакви грешки. Те получават посланието, че са разочарование за семейството си. Децата реагират на това токсично послание по един от двата начина. Някои се отказват и достигат до провал, често ставайки наркомани в опит да избягат от вътрешния си срам. Други отвръщат на удара и се опитват да докажат на себе си, на своите родители, и на света, че всички грешат по отношение на тях. Те преследват постижения, като често безсърдечно изритват настрана някого по пътя си.
Родител-нарцисист с нужда от почитател.
Един от начините да създадете дете, което ще порасне, за да има скрита нарцистична адаптация, е да възнаграждавате детето си за това, че ви се възхищава и обслужва вашите нужди. Тези деца се учат на нарцистични ценности, но са обезкуражени да ги показват (скрит нарцисист). Тяхната роля в семейството е да отбелязват безкритично величието на своя нарцистичен родител, без никога да се опитват да се изравнят или надминат постиженията на този родител.
Признаци и симптоми на нарцистичното разстройство на личността.
Грандиозността е определящата характеристика на нарцисизма. Тя е нереалистично чувство за превъзходство. Нарцисистите вярват, че те са уникални или „специални“ и могат да бъдат разбрани само от други специални хора. Нарцисистите също вярват, че са по-добри от всички останали и очакват признание като такова – дори, когато не са направили нищо за да го спечелят. Често ще преувеличават или направо излъжат за своите постижения и таланти.
Живеят във фантастичен свят, който поддържа техните заблуди за величие. Тъй като реалността не подкрепя грандиозния им възглед за себе си, нарцисистите живеят във фантастичен свят, подпрян от изкривяване, самоизмама и магическо мислене. Тези фантазии ги предпазват от чувство на вътрешна празнота и срам, така че фактите, и мненията, които им противоречат, се игнорират или рационализират.
Нуждаят се от постоянна похвала и възхищение. Чувството за превъзходство на нарцисиста е като балон, който постепенно губи въздух без постоянен поток от аплодисменти и признание, за да го надуе. От време на време комплиментът не е достатъчен. Нарцисистите се нуждаят от постоянна храна за своето его, така че те се обграждат с хора, които са готови да задоволят натрапчивия им копнеж за утвърждаване.
Чувство за право. Те наистина вярват, че каквото искат, трябва да го получат. Те също така очакват хората около тях автоматично да се съобразяват с всяко тяхно желание и прищявка. Това е единствената им стойност. Ако не предвиждате и не отговаряте на всяка тяхна нужда, тогава сте безполезни.
Експлоатират другите без вина и срам. Нарцисистите никога не развиват способността да се идентифицират с чувствата на другите - да се поставят на мястото на другите. С други думи, липсва им съпричастност. В много отношения те гледат на хората в живота им като на обекти, за да обслужват техните нужди. Нарцисистите просто не мислят за това как тяхното поведение се отразява на другите. Единственото, което разбират, са собствените им нужди.
Често унижават, сплашват, тормозят или омаловажават другите. Нарцисистите се чувстват застрашени от хора, които не им се прекланят или, които ги предизвикват по някакъв начин. Единственият начин да неутрализират заплахата и да подкрепят собственото си увиснало его е да унижат тези хора. Те могат да го направят покровителствено или пренебрежително, сякаш за да демонстрират колко малко означава другият човек за тях. Или могат да предприемат атака с обиди, измисляне на прякори, тормоз и заплахи, за да принудят другия човек „да си подвие опашката“.
Какво казва нарцисист под
„Съжалявам, че се чувстваш така“
Когато един нарцисист каже: „Съжалявам, че се чувстваш така“, това обикновено е опит да се избегне признаването на вина. Може да са искрени, но не по начина, по който бихте предпочели. Ето някои неща, които „съжалявам, че се чувстваш така“ могат да означават, ако трябва да завършат изречението по правдивия начин:
Съжалявам, че се чувстваш така:
-защото ми се струва скучно да слушам твоите незначителни оплаквания.
-защото това означава, че трябва да звуча така, сякаш ми пука, а реално не ми.
-защото това е досадно.
-защото очакваш да съжалявам и трябва да се преструвам, че съжалявам.
-защото искам да правя секс с теб точно сега, вместо да се налага да обсъждам как се чувстваш.
-защото никога не ми е приятно да обсъждам как се чувстваш.
Хората с нарцистично разстройство на личността са изключително устойчиви на промяна в поведението си, дори когато това им създава проблеми. Тенденцията им е да прехвърлят вината върху другите. Нещо повече, те са изключително чувствителни и реагират зле дори на най-малките критики, разногласия или незначителни неща, които те разглеждат като лични нападки. За хората в живота на нарцисиста често е по-лесно просто да се придържат към техните изисквания, за да избегнат студа и яростта. Разбирайки повече за нарцистичното разстройство на личността (НРЛ), можете да забележите нарцисистите в живота си, да се предпазите от играта им на власт и да установите по-здравословни граници.
Поради самата природа на разстройството, повечето хора с НРЛ не са склонни да признаят, че имат проблем и още по-малко - да търсят помощ. Когато обаче го направят, нарцистичното разстройство на личността може да бъде много предизвикателно за лечение. Но това не означава, че няма надежда или, че промените не са възможни. Основното е те да осъзнаят и да пожелаят да работят върху себе си, и своето поведение. В повечето случаи психотерапията е основен метод, с който един нарцисист може да придобие нови възприятия за себе си и света, както и нови здравословни модели на поведение.