Добър психотерапевт! Какво означава това?

Актуализирано: Апр 20


Прочел съм доста статии на тази тема. Попадал съм във форуми, където някой препоръчва определен психотерапевт, друг обаче в същото време изказва неудовлетворение от същия този терапевт. На какво се дължи това противоречие? Факторите могат да са различни. Проекции, терапевтично направление, моментно състояние и др. За успеха на терапията основополагаща е връзката на сензитивно ниво между терапевт и клиент. За създаване на такава връзка, според мен, са нужни най-вече автентично присъствие „тук и сега“ и на двамата (терапевт и клиент), професионална етичност от страна на терапевта, двустранен личен опит на терапевта с психотерапията (като терапевт и клиент), и не на последно място нещо много важно за мен - човечност.

От опита ми съм изградил увереността, че едно от основните качества, които допринасят за това един психотерапевт да е успешен и „добър“, е неговата автентичност. Важно е той да е естествен и открито спонтанен в отношенията с клиента си, защото това е предпоставка за бързо изграждане на доверие между тях. А доверието е основополагащо терапията да се разгърне в максимална степен. Най – трудно се печели доверие! Да бъдеш автентичен не е лесна работа и изисква висока степен на осъзнатост! Потенциала на всеки човек се разгръща в максимална степен, когато той е самия себе си! Когато терапевта не се опитва да подражава на свои „терапевти - кумири“ и да имитира техния подход, и начин на работа, а работи със свой собствен почерк. Няма как клиент да се отпусне и да бъде автентичен, когато самия терапевт не е автентичен.

Автентичността и откритостта на терапевт, и клиент, са важни също, защото тогава клиента най-бързо, и ясно ще може да прецени как се чувства по време на сесия. Понякога проекциите, които наслагваме върху терапевта си, могат да ни пречат да се свържем пълноценно с него, както и да се чувстваме в защитена среда. Когато човек не е осъзнат за това, той просто си казва, че този терапевт не е неговия, без да знае конкретно защо. Терапевтичният подход също би могъл да оказва влияние върху това, клиент да „не усети“ терапевта като правилния, и да го сложи в графата „не става“. Когато някой препоръчва терапевт, с който е работил/работи и е доволен, е важно да го прави с ясното съзнание, че за човека, на когото го препоръчва, този терапевт може да не се окаже „точния“. Когато отиваме при препоръчан терапевт е хубаво да минимализираме очакванията, които обикновено си създаваме предварително и просто да бъдем присъстващи „тук и сега“ по време на първата среща.

Терапевтът безкомпромисно и целенасочено следва етичните норми на своята професия. Тези норми са рамката, която очертава неговата безопасна зона на работа и му създават усещане за сигурност. Те допринасят за авторитета и увереността му в това, което прави.

За да практикува качествено професията си, психотерапевтът е необходимо да е преминал /да преминава/ през своя лична терапия, да е работил /работи/ със себе си (индивидуално, в група ...). Човек, който не е работил терапевтично със себе си, трудно би могъл да предоставя тази услуга за другите (да не казвам невъзможно). Преминаването през такава лична терапия предоставя на терапевта огромен опит и инструменти за работа, както и помага на самия него да отработи важни свои теми, и да преподреди здравословно вътрешния си свят. Освен в личната си терапия, психотерапевтът работи и под супервизия. Супервизията представлява обсъждане на даден случай, с който терапевта работи, със специално подготвен свой колега - супервайзор (с повече практика и обучен за супервайзор) като, разбира се, запазва в конфиденциалност информацията за клиента си. Тази постоянна инвестиция на време и финансови средства от страна на терапевта е важна част за практиката му, защото тя повишава качеството на услугата, която той предлага на своите клиенти.

Нещото, което лично според мен е изключително важно за това психотерапевтът да бъде „добър“ в работата си, това е той да поддържа човешкото в себе си живо. Да го подхранва и да не забравя, че работи с човеци, и че самият той е човек! Да влага сърцето си в работата и да подхожда с обич, и благоразположение към всеки отделен свой клиент. Терапевтичната работа е фина и деликатна работа с мислите, душевността, и тялото на човек.

Смея да твърдя, че всеки клиент ще познае своя психотерапевт още на първата им среща. Разбира се, има клиенти, които може да не успеят да усетят на първа среща дали терапевта срещу тях е точния за тях, но от опит мога да потвърдя, че най-късно до третата среща този въпрос ще е изяснен. За разлика от клиента си обаче, терапевтът още по време на първата среща би следвало да има категорична яснота дали би могъл да работи с дадения клиент или би го пренасочил към колега. Това е важна и отговорна част от работата на всеки терапевт. Да може да си дава ясна сметка за своите възможности относно случая на клиента и отговорно да му предостави най-качествения вариант.

Според мен, следвайки тези четири основни линии в работата си (автентичност, етичност, личен опит с психотерапията, човечност), всеки психотерапевт би следвало да поставя стабилни основи, върху които да изгражда своята успешна практика, увереност и добро име.

627 преглеждания

Стоян Кузманов © 2019