ДЕВЕТ ОСНОВНИ СТЪПКИ КЪМ ХАРМОНИЧНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ОТНОШЕНИЯ!

Актуализирано: 28 Окт 2019



Да живеем Свързани, вместо ОБвързани, ЗАвързани, ПРИвързани!


Свързаността в човешките взаимоотношения следва посоката на взаимно споделяне, хармония и баланс. Как да излезем от коловоза на обвързаност или привързаност и да приемем разбирането за свързаност. Има немалък брой обвързани двойки, които живеят заедно, но нямат стойностна връзка помежду си, не са свързани един с друг. Има семейни или приятелски взаимоотношения, в които усещанията за ЗАвързаност и ПРИвързаност са преобладаващи, и несъзнателно (понякога и съзнателно) задушаващи. Немалко хора са загубили и връзката със себе си, своето АЗ и своите нужди. Те първо е необходимо да се свържат със себе си, за да могат да изграждат здравословни връзки с останалите.

Няколко важни акценти, необходими за да живеем Свързани с другите и да се наслаждаваме на здравословни връзки с тях:

- Да уважаваме и задоволяваме своите нужди! Разпознавайки своите нужди и давайки им зелена светлина в отношенията ни (с грижа и внимание към другия) ние уважаваме както себе си, така и човека срещу нас. Имаме усещането за смисъл и ценност, и създаваме същото отсреща. Другите трудно биха разгадали нашите нужди във всеки един момент. Здравословно е да им обръщаме внимание и ги споделяме, и по този начин да правим възможно задоволяването им. Потискането на нуждите води до акумулиране на напрежение (често несъзнавано), което застава между нас и другите. Удовлетворявайки своя нужда създаваме усещане за смисъл и ценност на самия себе си. Когато сме ценни за себе си, ние сме ценни и за другия!

- Да уважаваме и зачитаме нуждите на другия! Това е възможно единствено, когато си позволяваме да заявяваме и задоволяваме своите нужди. Тогава ние разбираме неоходимостта и смисъла на това, и другия да има възможност да задоволява своите. По-приемащи сме и оставаме пълноценни индивидуалности във връзката, вместо да прилепваме, и бъдем болезнено конфлуентни. Тогава ние общуваме с вярването за споделяне и балансираност между нас. Важно е да подкрепяме другия да обръща внимание на своите нужди, да ги споделя с нас и да ги задоволява.

- Да се грижим за баланса в даването и получаването! За да има свързаност е необходимо да има обмен. Обмен на думи, жестове, емоции. За да се чувстваме здравословно свързани с другите е важно да има баланс в този обмен. Както в количеството, така и в качеството. Когато даваме от себе си, ние метафорично казано „освобождаваме пространство“ в нас. Когато това пространство продължително време остава свободно, се появява усещане за празнота. Ето защо е важно да получим (внимание, емоционално споделяне или да си дадем от каквото имаме нужда). Също толкова важен е и обратния процес – когато повече получаваме отколкото даваме, в нас се задействат механизми, които биха довели до „вътрешна тежест“ или пасивност във взаимоотношенията. Свързаността ни с другия отслабва.

- Да си позволяваме да изразяваме своите емоции! Емоциите ни често са плод на наш минал опит преработен през настоящата ситуация. Затова единствено ние сме отговорни за това, какви емоции поражда в нас дадена постъпка или изказване на другия. Важно е да си позволяваме да им даваме глас по здравословен начин (когато фокуса са те, а не поведението на другия). Ние не сме отговорни за действията на другия, а за своята реакция спрямо тях. Действията на другия са плод на неговия опит и лично преживяване.

- Да даваме поле за изява и приемаме емоциите на другия! Всеки човек има право да се чувства по начина, по който е в момента и за това е отговорен самия той. Ние носим отговорност единствено за това, как тези негови чувства се отразяват върху нас, и как бихме им отвърнали.

- Да поставяме своите граници! Когато уважаваме себе си и другия, ние отговорно бихме могли да разбираме, и поставяме границите си. За това е нужна осъзнатост и смелост. Неотстоявайки своите граници, ние пренебрегваме себе си и позволяваме на другите (често без да съзнават) да ги нарушават. Това води до вътрешни конфликти и напрежение, които пречат да се свързваме здравословно както с другите, така и със себе си. Да помним, че границите са гъвкави и подвижни, и ние можем да ги движим, и да се движим заедно с тях. Креативно да се приспособяваме към момента и ситуацията!

- Да се отнасяме с респект към границите на другия! За да можем да приемаме това, че другия се грижи за своите граници е важно ние също да се грижим за своите. Отговорността ни към нашите граници несъзнателно ни прави отговорни и да приемаме другия с неговите граници. Важно е да отдаваме значение и да отбелязваме как поставените от другия граници ни се отразяват на нас, и да не забравяме, че това е в контекста на нашия личен опит досега. Уважението поражда уважение.

- Да си позволяваме осъзнато да влизаме в конфликти! В конфликтите изясняваме себе си и позицията си във връзката. Опознаваме себе си и другия. Да си позволяваме да влизаме в конфликти означава да развиваме отношенията помежду си. През конфликтите изграждаме свързаността си. Нужно е само да не бягаме от тях, а да участваме осъзнато и отговорно, като фокуса ни е върху нас, и върху това, с каква част сме вътре ние самите в дадения конфликт. Как той ни променя и въздейства. Осъзнатостта и на двете страни в конфликта дори в него да има гняв или болка, води до липсата на агресия в него (била тя активна или пасивна).

- Да показваме обичта си с действия и думи! Свързаността предполага обич и уважение. Не е достатъчно само да ги чувстваме. Необходимо е да ги показваме на другия – и с думи, и с действия. Тук е много важно също да има баланс в думите и действията, чрез които показваме обичта си към другите. Балансът тук е пряко свързан и с това да познаваме нуждите на другите, и на самите нас.

Хармонията в отношенията ни с другите е променлива величина. Важно е да се грижим за нея през свързаността си с другите. Да помним, че да за сме здравословно свързани с другите е важно да се грижим за индивидуалността си и да сме осъзнати за нея. Да уважаваме индивидуалността на другите и да ги подкрепяме в това.

311 преглеждания

Стоян Кузманов © 2019