Смелостта и умението „да говорим“


„Странно, но лицата, които са от плът и кръв, изчезват, а думите, плод на дъха ни, остават завинаги.“

Елиф Шафак

Думите... До каква степен човек реално осъзнава силата и смисъла, които носят думите в човешкото общуване. Има безброй притчи, сентенции и поговорки за огромното значение на думите, една от най-познатите, например е : „Казана дума – хвърлен камък“. С порастването си човек все по-трудно говори автентично за важните нему неща и все по-осезаемо губи умението да ги изказва такива каквито са те за него. Някак предпочита да стои на повърхността на себе си и да говори не докосвайки струните на дълбокото в душата си, и на своята същност.

Децата са забавни, когато говорят неподправено и изразяват себе си свободно, без да се притесняват от „грешки“, защото те все още не са преминали през цедката на „така не се говори“, „не всичко е необходимо да се казва на глас“, „замълчи! и да го кажеш няма кой да те чуе или разбере“, „хората не обичат да чуват истината“, „не ме интересува какво говориш“ и т.н.. Порастналите големи им се радват за тяхната детска автентичност и в същия момент голяма част от тях (порастналите) започват да я „кастрят“, и поправят, така че да може детето, когато порастне да се вписва в социално приети норми, и да бъде „максимално защитено“, и най-малко уязвимо от външния свят. И в този процес на „осъвършенстване“ на говоренето и себеизразяването, детето често пораства като човек препълнен с норми и модели на комуникация, в голямата си част неполезни, и поставящи му безброй пречки, с които той да не може да изразява себе си качествено, и здравословно. „Колко много слова премълчаваме, които сме длъжни да кажем. И колко много думи изговаряме, които е по-добре да премълчим!“ - Сократ

Написани са много материали за това как не това, което казваме, а начина, по който го казваме е от по-голямо значение за да бъдем чути и разбрани правилно. Да, в много случаи дори думите не са необходими за да изразим себе си. Достатъчно е да има осезаемо невербално присъствие и изразяване. И ако невербалното поведение на човек е много трудно за „преправяне“, то думите, и това, което той казва съзнателно са лесно контролируеми. В речевото общуване се наблюдава познат феномен - как думите вместо мост между вътрешния свят на човек към външния за него свят, се оказват барикади между тези два свята. И вместо човек да изразява себе си и да говори спокойно за потребностите си, и желанията си, такива каквито са, той съзнателно филтрира многократно, и подбира думите си така, че често посланието към външния свят (човека срещу него) е изкривено, неразбираемо или деструктивно. „Когато говорите, думите ви трябва да бъдат по-полезни от мълчанието“ - Томас Фулър

Човек нерядко се страхува, че ще бъде неразбран, обвинен или отхвърлен, когато изразява себе си автентично, а в същото време не си дава сметка, че по този начин той самия отхвърля себе си и създава вътрешни конфликти, които стават негови постоянни спътници, и определят поведението му, но далече от автентичното му такова. Говорейки „социално приемливо“ или често „обвинително“ спрямо другия, вместо с фокус върху самия себе си и своите чувства, човек се опитва да бяга от всички възможни неприятни усещания и емоции (страх, срам, вина, тревожност и т.н.). В действителност обаче той създава в себе си невротичност и се затваря, и бавно, но сигурно губи умението си да говори автентично, да се свързва с другите пълноценно. Важно е да се отбележи, че автентично не означава импулсивно, грубо или деструктивно, а просто осъзнато за собствените си емоции, чувства и нужди. „Думата спасява, но и убива.“ - арменска поговорка.

С времето човек забравя (или потиска умението си) да говори пълноценно за себе си и своите чувства така, че да бъде разбран правилно. Често той пречупва вълненията си и това, което реално иска да каже през призми, лупи, филтри и изказаното се оказва далеч от вярното за него. И вместо да се случва опознаване и свързване между автентични личности, се оказва сътворяване на нещо измислено и неистинско... и идва разочарование, тъга и дискомфорт. „Думите на пияния, са мислите на трезвения“ – Джей Лин.

Най – сигурния и безопасен начин да говорим разбираемо, и автентично е да поставяме себе си, и своите преживявания в основата на смисъла на казаното. АЗ – формата на изказване винаги е даваща съдържание за другия без той да се чувства нападнат, упрекнат или засегнат. По този начин се избягва затварянето му и се полагат основи за открит, и стойностен диалог. В много случаи поради трудност да поема отговорност за себе си или от невъзможност да се изразява, човек звучи нападателно, говорейки за другия и „оценявайки“ негови действия или поведение. Това без съмнение би довело до конфликт или би сложило край на смислен и свързващ диалог (борба или бягство). Следва затваряне, невъзможност за себеизразяване и нечуваемост. Оттегляне или проформа „полуобщуване“ без свързване. Едно е сигурно! Няма как човек да сгреши в общуването, когато говори от първо лице, за себе си и осветява своите чувства, и емоции, стига да има смелостта за това! „Думите са като ключ... Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа и да затворят всяка уста.“ - Джон Ръсел


„Най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш"!“

Хорхе Букай

0 преглеждания

Стоян Кузманов © 2019