top of page

Какво повече от „Да познавам себе си“ е необходимо на човек за да живее щастливо


Прекрасно е, когато човек се познава. Дали обаче да се познава означава да се разбира и приема (приема, не примирява със себе си) и доколко това му помага да бъде щастлив. Някои хора смятат, че познавайки се, те реагират по познатия им възможен начин, и че това е достатъчно условие той да е верния за тях. В доста ситуации обаче, реакцията им не ги удовлетворява и не им носи вътрешен комфорт, и тогава обикновено си казват: „просто съм такъв“, „познавам се много добре и си знаех, че така ще реагирам“, „нямаше какво друго да направя“, „това съм си аз, такъв ми е характера“, „на който не му харесва, негов си е проблема“... Така намират утеха (временна) за себе си и се чувстват уж удовлетворени, и спокойни в дадената ситуация, но предимно на съзнателно ниво. Като цяло обаче в повечето случаи в тях, на емоционално ниво, остава дълбоко стаено неудовлетворение, често изтласкано в несъзнаваното и отразяващо им се негативно в бъдещо тяхно поведение. Остава също и знанието им, скрито някъде навътре („заметено под килима“), че „можеше да е по-иначе, но...“, „май можеше да направя нещо друго и да реагирам по друг начин, обаче...“, но съпътствано и с трудността им да го признаят „на глас“ пред себе си. Действията и реакциите на човек се определят от съвкупността на неговия темперамент, характер, себепознание, и ниво на осъзнатост.

Темперамента на човек е негова даденост и той остава относително постоянен с годините. Познати са няколко разделения на човешкия темперамент, които не са предмет на тази тема и само ще ги спомена. Най-популярните и познати класификации на темперамент са тези на Хипократ и Павлов, и на Айзенк. Хипократ и Павлов определят 4 основни темперамента – сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик. Според Айзенк темперамента на човек се разделя в 2 основни направления - екстроверт и интроверт. Докато темперамента на човек остава относително постоянен и е почти невъзможно да бъде променен, то характера му е този, който може да бъде променян във времето. Не рядко сме чували, а и ние самите сме били в ситуация, в която след години се виждаме със стар познат, и установяваме, че „той се е променил“. Станал е по-различен и долавяме, както познато, така и ново негово поведение. Често в такива моменти се прокрадва израза „живота го е променил“. Най-ценното на нещата, които ни се случват в житейския път е тяхната роля за това ние да се променяме. Изключвайки темперамента като възможност за промяна, в този случай промяната за човека следва да се е случила на характерово ниво, на ниво себепознание и осъзнаване.

Промяната на човек обикновено се изразява в поведението му спрямо външния свят и в отношението му към него, и към самия себе си. Обикновено, когато аз говоря за промяна имам предвид не отстраняване на нещо старо и вредно, а добавяне на нови, и полезни умения, познания, и навици. Процеса, чрез който това се случва по най-добрия възможен начин е съпътстван с поредица осъзнавания, до които човек достига, и които преживява. До тези свои осъзнавания той може да стигне най-често по 2 начина – веднъж, през попадането му в силно емоционални житейски ситуации, които обръщат вниманието му силно „навътре“ и втори път - през дългосрочна терапевтична работа със себе си. И двата начина са свързани с катарзиси и силни емоционални преживявания. Разликата е в това, че при първия (житейските уроци) промяната се случва най-често „принудително“ и доста по-трудоемко, докато при втория (терапевтична работа със себе си) тя се случва с ясното участие на човека, и смея да твърдя по-малко деструктивно за самия него (особено, когато се касае за негативна житейска ситуация).

Както вече споменах, процесът на промяна е свързан с редица процеси на осъзнаване. Осъзнаванията помагат на човек да разшири познанието си за себе си и своите механизми на поведение така, че да разбира откъде се пораждат те, и какво ги провокира. Това разбиране само по себе си довежда онова „познавам себе си“ на човек до по-голяма дълбочина и му придава значима стойност. Дава му възможността той да може да избира напълно осъзнато начина си на реакция в ситуациите, в които попада. Така вместо да реагира „сляпо“, познаващ себе си, той подхожда към ситуацията отговорно, през своя осъзнат избор. Казвам отговорно, защото в първия случай („аз се познавам“) човек отдава отговорността на външни фактори (характера си), като нещо независещо дотолкова от него. Докато във втория случай с осъзнатият избор човек е главното действащо лице. И удовлетворението му от действието е не само на съзнателно ниво, но и на емоционално. Осъзнаванията променят живота на човек завинаги. Те му дават не само дълбоко себепознание и разбиране, но и по-безусловно приемане на другите. Осъзнавайки себе си човек е повече автентичен. И това неосъзнато натрупване на неудовлетворение, за което споменах в началото, го няма и човек успява автентично да се свързва с усещането си за щастие. Трайната и истинска промяна на човек се случва отвътре навън, през разбирането и осъзнаването му на самия себе си, което е много повече от това да знае какъв е по характер, и да си мисли, че „да познава себе си“ му е напълно достатъчно за да живее щастлив живот.

„Когато някой каже, че сте се променили, това не винаги е нещо лошо. Понякога просто означава, че сте спрели да живеете по неговите изисквания.“

253 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

"Нарцисите"

За "Прошката".

Comments


Commenting has been turned off.
bottom of page