Здравословно общуване. Стилове, през които влизаме в контакт с другите. Конфлуентност и проекция.


Все повече хора споделят, че имат непълноценно общуване с хората около себе си. Това провокира в мен желание да напиша няколко реда за различните стилове, през които реално общуваме с другите и оставаме в пълноценен контакт с тях. Надявам се след прочитане на написаното по-долу, читателя да се обогати с нов поглед върху свои модели на общуване, както и да може да добави разбиране за натоварващи го комуникации, така че те да станат ненатоварващи за в бъдеще. Да може самият той да допринася за по-смислено и удовлетворително общуване с другите, и за създаване на здрав контакт.

За да разберем контакта имаме нуждата да разберем как се свързваме със света. Аза не може да съществува без другите. Гещалт теорията се базира на вярването, че няма човек, група или организация, които да съществуват напълно самостоятелно. А по-скоро, че всички заедно функционират като всеки оказва влияние и допринася за цялата система. Контакта не е просто присъединяване или обединение. Той включва повишено осъзнаване за разликата между мен и другия, и се осъществява на границата помежду ни, като в същото време позволява обмен, и взаимодействие.

Човек се свързва с другите и остава в контакт с тях по шест основни начина - 6 (шест) стила на контакт. Здравото функциониране включва свободно и осъзнато движение между тези стилове на контакт. Ще посоча стиловете на контакт (с главни букви) и техните полярности, с които заедно образуват пространството (континуума), в което човек се движи в общуването си със света:


КОНФЛУЕНТНОСТ ................................................................... разграничаване (полярност)

ПРОЕКЦИЯ .................................................................. задържане, буквалност (полярност)

ИНТРОЕКЦИЯ .......................................................... разбиране, анализиране (полярност)

РЕТРОФЛЕКСИЯ ........................................................... обмяна, сблъсък, дуел (полярност)

ДЕФЛЕКСИЯ ....................................................... фокусиране, концентриране (полярност)

ЕГОТИЗЪМ ...................................................................... поддаване, приемане (полярност)


По гещалтистки човек се стреми да заема неутрална позиция между полюсите и да се движи осъзнато в континуума между всички тези полюси. Когато стилът на контакт на отделен индивид или система се премести в някоя крайна точка на този континуум, или се фиксира в един полюс от континуума, тогава този стил на контакт става дисфункционален в различна степен и се превръща в пречка в общуването.

Накратко ще обърна внимание на всеки стил поотделно. Вярвам, че запознавайки се с тях всеки ще може да си даде сметка за себе си – има ли стил, който да е най-характерен за него, кой стил на контакт проявяван от другия му създава дискомфорт, дали има фиксация в някой полюс и др. Така да може да повиши осъзнатостта си какво би могъл да предприеме като стъпки за да постигне едно свободно и здравословно движение в континуума от стилове на контакт, и да подобри качеството си на свързване с другите.

За да бъде по-удобно за четене ще разделя стиловете в 2 статии. В тази ще обърна внимание на първите 2 стила – КОНФЛУЕНТНОСТ и ПРОЕКЦИЯ, а в следващата останалите 4 (четири) стила на контакт.


КОНФЛУЕНТНОСТ. Най-общо казано при този стил става въпрос за сливане, загуба на идентичност и неразпознаване на собствените си нужди. За хората влизащи в контакт през конфлуентността водещи са потребностите на другия. Те започват да преживяват света през разбиранията и ценностите на другия. Харесват еднакви с неговите неща, изгубват себе си. В партньорските взаимоотношения по-често този стил е присъщ за жените. При него се наблюдава тотална липса на граници. Най-ярък пример за конфлуентност е, когато майката общува с новороденото бебе (9 месеца те са били 1 цяло – конфлуентни). Майката изцяло се слива с потребностите на бебето и започва да живее през неговите нужди. Не случайно много често майките започват да говорят в НИЕ форма вместо в АЗ форма – ние сме гладни, спи ни се, сърдити сме и т.н.. Дете, което пораства като често му е казвано „Лягай си, че ти се спи“, „Прибирай се, че си гладен“, „Завий се, защото ти е студено“, „Същия си като баща си“, „На майка си си се метнала“ в последствие има трудности с разпознаването и зачитането на своите нужди, и лесно влиза в контакт през конфлуентността. Много хора, когато са влюбени, също се свързват през този стил и започват да поставят нуждите на другия пред своите. Границите се размиват и идентичностите избледняват.

Този стил е важен, защото през него човек може да показва внимание и значимост на другия. Да преживява интимност и близост, да допуска другия до себе си доверявайки му се изцяло. Остава ползотворен дотогава докато човек е осъзнат за присъствието му и има умението без напрежение да влиза, и излиза от него. Става дисфункционален обаче, когато се окаже основен в общуването на човек със света и хората наоколо. С времето се оказва, че човек е отхвърлил себе си, забравил е за собствените си потребности и е започнал несъзнателно да трупа напрежение. Появява се чувство на неудовлетвореност, липса на щастие и в същото време неосъзнат страх да се излезе от тази слятост с другия. Често човек изгражда навика да поема отговорност вместо другия и да живее опитвайки се да предугоди „правилната“ си нужда, и действие.

Полярността на конфлуентността е разграничаването – да може човек да се приема като отделен индивид от другия и да познава своите, и на другия потребностите. Здравословното функциониране тук е човек да успява да се движи свободно и съзнателно между слятостта с другия, и отделността си от него. Да е осъзнат кога и в каква степен в общуването си е конфлуентен или разграничен, и да е комфортен в промяната от едното към другото. Ако човек долови в себе си, че има „застопоряване“ в някоя от двете полярности или дискомфорт дори само при мисълта за излизане от конфлуентността или разграничеността, това е знак, че би било добре да поработи терапевтично със себе си и да изследва механизмите, които го задържат в конкретния модел. Най-вече тези механизми са заложени в психиката на човек още през моделите на общуване в родното му семейство.


ПРОЕКЦИЯ. Най-общо казано това е стил на контакт, при който човек „дава“ нещо от себе си навън към външния свят и другите. Човек „проектира“ през голяма част от общуването си най-малкото защото той възприема света и другите според това, което носи в себе си, и му е познато. Много често се наблюдава наслагване на познати образи върху нови такива. Възможно е през този стил човек да придава несъществуващи характеристики на друг човек, когато несъзнателно психиката му го свързва с някой познат й от живота му преди. Това се отнася също и за събития, и за междуличностна динамика на отношенията. Често психиката (през несъзнаваното) през „проекцията“ натоварва и обременява даден човек (или отношения, ситуация) с нещо неприсъщо му, като то може да бъде, както положително, така и отрицателно. Например човек се запознава с някого и има определено отношение вече, което няма представа защо е. Обикновено става въпрос за проектиране на нещо познато му от минал опит върху новия човек. Когато човек познава себе си, историята си, естеството на свързване с важни хора от миналото си, той по-здравословно може да комуникира в настоящето, „проектирайки“. Защото това ще му помага дефакто да се движи между проектирането и буквализма, като приемем буквализма (задържането) за полярността на проекцията.

Проектирането помага на човек по-лесно да намира и се свързва с ценни за него хора или да стои надалече от такива, които биха били „вредни“ за него. Това е на първо четене само. Познавайки своята „проективна машина“ човек може в кратък срок да се ориентира доколко придава на дадена връзка или човек неприсъщи им качества (от миналото си), и така бързо, и безболезнено да излиза от вредните нему връзки и комуникации. Проектирането може да се разглежда и като вид защитен механизъм (Фройд). Човек натоварва другия с нещо свое, което му е трудно да приеме за самия себе си или, с което се бори. Полезно е да има умението да разчита причините защо дадени черти в другия го дразнят и поради какви причини определено поведение на другия му всява дискомфорт. Какво свое проектира там и как може да се разграничи от това. Ценно е човек да е осъзнат за собствените проекции върху думите и действията на другия, и да може да има осъзнаване докъде е собствената му проекция, и откъде започва „буквализма“ на другия. Или по друг начин казано, да може човек съвсем съзнателно да пуска и спира „своята камера за про(ж)ектиране“ върху другите, за да може да вижда човека срещу себе си максимално автентичен, и като самия него си, без излишни „проектирани товари“. По-вярно е да попита какво другия има предвид, когато казва или прави нещо, отколкото да проектира себе си върху неговите думи, и действия, и по този начин да се получи изкривяване на реалността.




117 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

"Нарцисите"

За "Прошката".