Здравословно общуване. Интроекция и ретрофлексия - стилове на контакт.


В тази статия ще представя накратко още 2 (два) от останалите четири стила на контакт – интроекция и ретрофлексия. Имах идея тук да включа останалите четири, но избягвам да пиша дълго. Надявам се написаното тук да допринесе за повишаване на качеството на общуване на всеки, който го прочете.

Човек се свързва със средата и с другите, и остава в контакт с тях по шест основни начина - 6 (шест) стила на контакт. Здравото функциониране включва свободно и осъзнато движение между тези стилове на контакт. Всяко едно фиксиране в даден стил го превръща в дисфункционален и в деструктивен за този, който го прилага. От “здрав” стил за контактуване се превръща в пречка при общуването.


КОНФЛУЕНТНОСТ ....................................................... разграничаване (полярност)

ПРОЕКЦИЯ ...................................................... задържане, буквалност (полярност)

ИНТРОЕКЦИЯ .............................................. разбиране, анализиране (полярност)

РЕТРОФЛЕКСИЯ ............................................. обмяна, сблъсък, дуел (полярност)

ДЕФЛЕКСИЯ ............................................. фокусиране, концентриране (полярност)

ЕГОТИЗЪМ ......................................................... поддаване, приемане (полярност)

Всички стилове са ценни сами по себе си и е важно, и шестте да присъстват в общуването на човек с другите, по възможност балансирано, и осъзнато.

ИНТРОЕКЦИЯ. Най-общо казано този стил се свързва с „получаване“ от външния свят. Може да се каже, че това е противоположния стил на проекцията, при която човек „дава“ на света от себе си. С интроекцията се свързва процеса на учене, на формиране на ценностната система на човек и утвърждаване на нормите за взаимодействие с обществото. Приемането на храна и приемането на идеи са форми на интроекция. Без интроекция човек не е в състояние да научи нищо, и всъщност не е в състояние да живее. Тук изключително важно е да се отбележи, че за здравото функциониране на човек е необходимо той да има критичност (но не крайна). Безкритичното „приемане“ на идеи, храна и др. от външния свят изкривява здравото функциониране на човек. Процеса на „дъвчене“ в пряк и преносен смисъл тук е най-важен. Да може човек да си вземе от средата само това, което му е ценно и необходимо, и останалото да го остави извън себе си, в притежание на човека или средата откъдето идва.

Когато се говори за интроекция, веднага на дневен ред идват и така наречените в гещалт теорията интроекти. Това са всички онези вярвания, норми и ценности, които човек е приел за свои (съзнателно или несъзнателно) по време на формирането си като личност. Родителите и семейната система в по-широкия си вид са първите фактори, от които човек „приема“ идеи, и осветява/формира своите лични ценности. Когато няма критичност, човек се „нагълтва“ с вярвания, които могат да се окажат невалидни/неверни за него. Тук се включват всички онези „ТРЯБВА“ нещица, циркулиращи в обществото. Когато човек следва норми и ценности, които е приел без критичност за свои (всъщност те на отговарят на самия него), това създава вътрешни конфликти водещи до тревожност, гняв и напрежение. Често това остава неразбираемо за човек, докато той не достигне до осъзнаване за този дисонанс в себе си и не успее да извади интроектите си от своето несъзнавано, и ги доведе до осъзнатост. Така, че да си вземе само това от всичко, на което са го „научили“ родители, учители и т.н., което е в синхрон с неговото лично светоусещане, вместо сляпо да следва и се придържа към възприетите „погълнати без сдъвкване“ чужди етични норми, морални ценности, и т.н.. Примери има безброй. Ще спомена някои само за да се добие нагледно за какво практически става въпрос. Човек расте и получава „възпитание“ от средата си под формата на не малко „интроекти“:

Скромността краси човека!, Мълчанието е злато!, Момчетата не плачат!, Каквото се случва в теб трябва в теб да си остава!, Когато говориш трябва да гледаш в очите!, Жената до 30г трябва вече да е родила!, Трябва да се стремиш да си отличник!, Всеки човек трябва да продължи рода си!, Добрия шеф трябва винаги да е преди служителите си на работа!, Пари като вестници!, Остави другия да те търси, не му досаждай!, Ти имаш една майка и един баща, те трябва да са по-важни от гаджето ти!, Силния човек никога не се оплаква!, Жената е отговорна за домакинската работа и се грижи за децата!, Мъжа трябва винаги да плаща сметката на една жена, ако е мъж!, Ако мъжа не печели повече от жена си, не е мъж! и т.н., и т.н..

Всеки сам за себе си може да опита да разгледа свои вярвания и да види какви „нездрави“ (създаващи му вътрешен конфликт) интроекти би открил. Нека пробва да замести „Трябва“ с „Искам“ или „Според мен..“ и да изследва кои „трябва“ не му създават напрежение, и кои го напрягат, най-общо казано. Обикновено човек, който проявява фиксация в този стил на контакт, когато казва „Аз мисля...“, отзад стои „Те мислят..“. Такъв човек в действителност носи много малка част от своето автентично АЗ (което понякога той дори не познава съзнателно) и той е повече вярванията на заобикалящия го свят.

Използвайки полярността на интроекцията – разбирането и анализирането, човек може да поизчисти вътрешния си свят от отежняващи живота му „чужди вярвания“ интроектирал ги като свои. Към полярността на интроекцията може да се сложи и постоянното съмнение към всичко, което идва отвън („Поставяй всичко под съмнение!“). Нездраво функциониране ще се наблюдава при личност, която трудно приема нови неща от средата, отхвърля чуждото без да го анализира и прецени каква част от това би могло да се припокрива с него самия (и да си я вземе), постоянно се съмнява, и не допуска, че от средата (хората) може да получи нещо ценно за себе си. По този начин такъв човек прекъсва естествения си процес на учене и личностно себеусъвършенстване. Затова осъзнатото движение между тези две полярности в контекста на този стил на контакт – интроектиране (сляпо приемане от средата без „дъвчене“) и анализиране (поставянето под съмнение, проверяване и последващо разбиране) е предпоставка за здраво функциониране, и пълноценно общуване на човек с другите. Колкото повече свои осъзнати интроекти познава човек, толкова по-автентично би могъл да живее живота си и оттам да бъде истински щастлив.

РЕТРОФЛЕКСИЯ. Накратко казано при този стил на контакт със средата и другите, човек задържа и обръща нещо, което е предназначено за средата към себе си. Нещо като задържане на импулс (било то думи, действия, изразяване на емоция). По този начин енергийния поток на човека е прекъснат. Често този вид „самоконтрол“ може да не е осъзнат и да се проявява автоматично от несъзнанието. Това обикновено се проявява като постоянно напрежение в продължение на години, спазми на отделни мускули, психосоматични заболявания, чувство на скучност в живота, самота, монотонност. Неосъзнатото усещане е за липса на обмен със света и другите, все едно човек е с бронежилетка, и всичко остава в него самия без да го отдава навън. Като крайност фиксираното продължително ретрофлектиране в даден момент може да се прояви и като самоубийство.

Примери за ретрофлексия биха били:

Мъж иска да възрази на някого, но стиска само челюстта си.

Дете, което е свидетел на кавга между родителите си, блъска главата в стената или гризе ноктите си, или скубе косата си.

Служител недоволен от шефа си, не казва нищо и не показва никаква реакция пред него.

И много други, при които човек не си позволява да проявява реакции към истинските обекти и вместо това ги задържа или насочва към себе си (автоагресия). С този стил на контакт човек „се сблъсква“ още от ранна детска възраст и започва несъзнателно да го проявява. Например, когато дете се ядосва, крещи, хвърля, иска нещо да получи и получава критика по отношение на себе си, преживявайки я като отхвърляне от значим възрастен под формата на:

„Ако продължиш да правиш това – мама вече няма да те обича и няма да те иска.“

„Виж в момента баба как те гледа и си мисли какво си лошо дете!“

„Какво правиш? Махай се веднага оттук!“

„Я се виж отстрани! Хубаво ли е? Никой няма да иска да ти е приятел като си такъв!“

Тогава енергията на агресия се обръща навътре и се превръща в чувство на вина и срам. Детето развива вярване за себе си, че е лошо и, че когато изразява себе си то няма да бъде прието от другите. Това в зряла възраст спира енергията на човек да реагира осъзнато, и често реакциите са му импулсивни вместо спонтанни, или изобщо липсват. При хора проявяващи по-осезаемо този стил обикновено чувствата и усещанията са притъпени. Човек забелязва глад, умора, болка, едва когато те достигнат високи интензивни нива. Нездраво ретрофлектиране би могло да се проявява също и в следствие от влияние на неосъзнат интроект.

Човек може да влезе във взаимодействие с другия, когато има умението да показва своите чувства и емоции по здравословен начин, да ги изразява уважително, да не ги игнорира, най-малкото да ги назовава. Като, разбира се, първо е необходимо да може да ги разпознава. Ретрофлектирайки, човек би могъл да се погрижи също за това да остане в контакт с другия и средата. Има моменти, когато осъзнавайки ситуацията решава, че е по-добре той да задържи в себе си импулс за реакция, и по този начин да продължи да бъде в контакт, и взаимодействие с другия. Това е свързано и с възможността на човек да поема осъзнато лична отговорност и грижа за връзката с другия.

Полюса на ретрофлектирането е обмяна, сблъсък, дуел. Когато не задържа действия, думи, човек е в обмяна със средата. Високите нива на осъзнатост на човек и разбирането му за своите механизми за общуване, му помагат той да може да се движи здраво измежду различните стилове, така че да остава в здравословен контакт с другите.

Има една разновидност на ретрофлексията, която е наречена профлексия – това е стил, при който човек се държи с другите или със себе си така, както би искал те (другите) да се държат с него. Примери за профлексия биха били самоуспокоението, галенето на самия себе си, мастурбирането, осъзнатото правене на подарък на самия себе си и др.. Този процес на осигуряване на това, което отсъства или е недостъпно от средата, може да бъде здравословен заместител на липсващото и, ако бъде осъзнат процес, може да предостави на човек ценна информация за това от какво се нуждае той. Ако се превърне обаче в основен начин на съществуване, който не търпи промяна или актуализация, може да се превърне в пречка по отношение на способността на човек да влиза в близки отношения,обмен или интимност.

87 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички

"Нарцисите"

За "Прошката".