За "Прошката".

Актуализирано: Мар 3


Прошката е да се дава („прощавам ти“) и да се приема („благодаря ти“), вместо да се иска („прощавай,прости ми“)! Вярното и ценното за мен е, когато мога да прощавам, както и да мога да приемам. Да приемам, когато някой ми прощава за действия, с които неволно или пък не, съм го наранил, засегнал и да му благодаря за това, че по този начин съм важен за него. Можем да простим на този, който е наистина важен за нас, и с който, или без който, желаем да продължим напред спокойно, всеки в мир със себе си. Прощаваме едва, когато сме успели да се преборим с гнева, болката или негодуванието в себе си, и да се освободим от тях. Прощаването е процес, който се случва дълбоко в сърцето и съзнанието, и понякога отнема по-дълго време. То е душевно наместване и хармонизация, което отваря каналите на човек за комуникация, и свързване. Свързване със собствената автентичност и любов към хората в живота му (или вече извън него). С прощаването човек освобождава място в сърцето си за любовта! Разбира и приема себе си, и другия, като пълнокръвни хора с всички свои добри, и недобри страни.

Това, което ти предлагам да опиташ (сега), за няколко минутки, е кратък преживелищен експеримент. За по-пълноценно преживяване бих те поканил да го направиш със затворени очи. Представи си следното: обажда ти се или се виждате с някой познат, приятел, роднина. Той/тя ти казва, че има нужда да ти каже нещо важно за него/нея. Казва ти, че ти прощава (че ти е простил) за неща (без да конкретизира), които са го/я разгневили, обидили, наранили в някакви моменти от общуването ви (за които, най-вероятно, не си и подозирал)... Чувайки това, какво би преживял ти, почувствал, какво би си помислил (за себе си, за другия, за отношенията ви)? Как усещаш в момента да реагира тялото ти? Познато ли ти е и каква информация ти носи тази реакция? Какво смяташ или ти идва да кажеш? Не бързай! Осъзнай се за няколко секунди, обърни внимание какви емоции те връхлитат. Има ли разлика в емоциите ти в началото и в края? Каква е последната емоция или чувство, които остават у теб?

Отговорите и осъзнаването на всичко това би ти дало полезна информация за самия теб, за твоето отношение към връзката ти с въпросния човек, за твои страхове и желания. Може да провокират в теб някакви импулси за действия. Дали би ги последвал и какво евентуално би те спряло. Остани в преживяването си още малко. Има ли нещо различно в теб след края на този експеримент? Какво ти е познато и какво е ново за теб? Какви изводи би могъл да направиш за себе си? Появяват ли се конкретни нужди сега и би ли ги последвал?

Благодаря ти за това, че си позволи да влезеш в този експеримент!

„Прощавам ти... простил съм...“ съдържа същия заряд и смисъл като да кажем „Съжалявам“. И двете показват готовност и заявка, че човек има желание от бъдещи качествени взаимоотношения. И в двата случая, човек не ангажира и не изисква от другия, той просто заявява себе си, и своите потребности от пълноценно свързване. Останалото е в ръцете на другия, който би следвало да има усещането за свобода на действие. И това как биха продължили взаимоотношенията между двамата е със споделена отговорност, без някой да е бил притиснат или принуден да прави нещо конкретно в определна посока на развитие. Съвсем различно е, когато казваме „Прости ми... прощавай“, което звучи идентично с „Извинявай... извини ме“!. Но тук няма да влизам в подробности, тъй като смисъла, с оглед на по-горе казаното, вярвам, се подразбира.

За да дадем прошка или да благодарим, когато някой ни прощава, без да сме поискали от него това, са необходими осъзнатост, смелост и понякога голяма борба с високо его, вина или страхове. Така, обаче, освобождаваме пространството в себе си за обич, уважение, радост, щастие. Отваряме себе си и предразполагаме другия към свързване, без да изискваме от него това. Като да заявяваме „да, аз искам и имам нуждата да общуваме автентично, и чисто“. Останалото е отговорност и е в ръцете на другия. Ние сме поели нашата. Когато прощаваме или благодарим, малко или много, се свързваме с Божественото, което всеки от нас носи в себе си.

Всеки ден е подходящ да простим и да благодарим!

Важно е да го случваме от сърце!

134 преглеждания

Стоян Кузманов © 2019